Има нещо великолепно-вълшебно в Пържения Картоф – хрупкав, солен, вкусен и неоспоримо неустоим. И въпреки това, експертите толкова често ни съветват да стоим далеч, че всеки път, когато се отдадем на изкушението, неизбежно следва онова гузно чувство, което разваля цялото удоволствие. Вредни или не, 13 юли е Международният ден на пържените картофи и денят да им отдадем заслужена почит.
Французите и белгийците от години си оспорват произхода на пържения картоф, като англоговорящите страни натежават, наричайки го с дефинитивното “French fry”. Трябва обаче да признаем на белгийците, че са извисили консумацията на пържени картофи до едно непостижимо ниво на величие с техните “friteries” (условно превеждаме като “фритерии”) – фастфуд заведения, които сервират пържени картофи с огромно разнообразие от сосове, дипове и подправки.
На много места по света ще откриете различни интерпретации на пържения картоф, било то в соло вариант или като перфектното допълнение. Британците го обичат с риба във вечната им класика “fish & chips”. Испанците го предпочитат в тапас формат, наречен пататас фритас или пататас бравас, и в двата вида брилянтно съчетан с много вино и бърборене. Канадците се гордеят със своето “poutine” (което, изненадващо, се произнася точно както името на руския президент), което се състои от пържени картофи в извара и сос грейви. Нещо сходно е чилийското Чорилана – картофи, покрити с месо и пържени яйца, поднесени в огромна порция за споделяне с някого, когото харесвате толкова много, че да им дадете от картофките си.
Ако има един ден в година, в който да се наслаждаваме без вина и гузност на пържени картофи, то това трябва да бъде международният им празник на 13 юли. Така че давайте, предизвикваме ви, и го направете по най-любимия си начин – със или без риба, покрити със сирене, потопени в майонеза или кетчуп, с бургер за гарнитура или просто както са: семпли и божествени. И може би ги споделете с любим човек.