Люба Вангелова е един от любимите ни beauty редактори. Днес ни гостува във Fashion Tips, за да ни разкаже повече за правилните аксесоари, любимата дреха и източниците на вдъхновение.
Имаш ли определен начин да пазаруваш дрехи?
Да, с годините го открих и дори и може да е странно, но 80% от дрехите в гардероба ми купувам на разпродажби. Трябва да кажа обаче, че не купувам случайно, а винаги знам какво искам и какво ми трябва. Обикновено гледам материите, важно ми е да са качествени и ако е възможно естествени. Това е абсолютно задължително за дрехите, които се опират до тялото ми. Почти никога не правя експерименти, те просто останаха в миналото. Даже от много години не познавам така наречения емоционален шопинг – да купувам дрехи не ме успокоява или усмихва, а просто ми носи удовлетворение, че имам възможност да завърша някакъв образ, който е в представите ми.
Как изгради стила си, за да стигнеш до този начин на шопинг?
Стилът е отражение на самия човек – променя се с характера, с навиците, с натрупването на знания. Преди имах дрехи, които не носех, но съм купувала, защото ми харесват. И дори ми харесваше да ги виждам, че са в гардероба ми и ги притежавам. Но осъзнах, че това само ме натоварва и не носи нищо на стила ми, на визията ми, а още по-малко на самочувствието ми. С годините започнах да се обличам по начин, който ме кара да се чувствам себе си и ми е комфортно независимо от обкръжението ми. Например много ми отива мъжки стил, но не се чувствам себе си. Харесва ми oversize сако, но също не се чувствам в кожата си. Затова просто не купувам такива дрехи. Ако това означава да купувам дрехи почти в един и същ или в два-три стила – ОК, нямам проблем с това.
Как разнообразяваш визиите си?
С аксесоари. И с нестандартни комбинации. Не нося обици и пръстени, но имам много колиета и то доста нестандартни. Но под “нестандартни” имам предвид не такива, които се набиват на очи и крещят за внимание, а просто по-необичайни. Като например любимото ми “липсващо портмоне”. Обожавам брошки, които също са понякога незабележими, но се оказва, че доста хора ги забелязват и казват, че са много “мои”.
Що се отнася до комбинациите, обожавам да съм в моята енергия и с времето се научих да се чувствам комфортно с това, без да се съобразявам с всякакви писани и неписани закони на модата. Например мога да сложа трикотажен спортен панталон с токчета. Или да комбинирам износени кецове с копринена риза и бейзболна шапка. Бунтът винаги ме е привличал и вероятно това е един от начините да го изразя – чрез “скандализиращи“ за масовия потребител комбинации.
Как описваш твоя стил?
Моят стил е класически, но с модерни елементи. И като казвам модерни, имам предвид не следващи сляпо тенденцията, а такива, които отразяват, че все пак съм адекватна на времето си. С годините изградих перфектния бохо стил и т. нар. “калифорнийски” небрежен стил с тишърт и дънки. Пак казвам – той не остава съвсем обикновен, благодарение на моделите и аксесоарите.
Най-важното е човек да се чувства комфортно в стила си – да не го използва само и единствено за демонстрация на нещо. Защото винаги си личи кога това е автентичната ти визия и кога използваш дрехите, за да бъдеш забелязан или в опит да станеш част от някакво общество или “модерна група”. Нещо такова усещам в повече хипстъри, които доста залитат в този стил, истински прекаляват.
В това отношение много млади, а и не толкова млади хора, бъркат, като се затрупват с дрехи и аксесоари, изцяло съобразени с настоящите тенденции. Така се прревръщат в ходещи витрини. В подобна визия няма стил, а има отчаян опит за демонстрация, че човекът е модерен, знаещ, актуален и визията му “крещи” това. Но не остава запомнена, защото липсва индивидуалният подход, не се забелязва характера му. И го забравяш на мига, в който си го видял. Този тип подход е подходящ да се използва от звездите например, които трябва да рекламират и промотират новите колекции. Но в ежедневието за обикновените хора като нас изглежда нелепо.
Как променяш сезонния си гардероб?
Трудно, защото мразя зимата и не обичам да се навличам. Обикновено имам едно топло палто и едно топло яке. И като ги нося постоянно, ми писват. Обичам огромни шалове от 100% вълна – увивам се с тях понякога като с второ палто. Често ги използвам в по-топлите дни, за да сложа кожено яке и отгоре два огромни шала. С обувките за зимата също никак не смогвам – просто изобщо не ми харесва как изглеждат краката в кубинки, ботуши и т. н. Нося предимно маратонки и боти от плат (разбира се в сухо време и с дебели чорапи), които придават доста по-нежна визия.
Пролетно-летният ми гардероб е буквално четири-пет пъти по-богат и разнообразен в сравнение със зимния.
Имаш ли любима дреха?
Бял тишърт. Изключително трудно е да открия перфектен бял тишърт и купувам само след като съм одобрила тишърта поне по 70% от критериите – а те са деколте, дължина и ширина на ръкава, материя, шев на рамото, подгъв, нюанс…. Дъщеря ми всеки път се чуди как мога да имам 30 бели тишърта и да твърдя, че са различни. А те наистина са различни и са за различни комбинации с различни дрехи.
Как се разделяш с дрехи?
Като цяло трудно се разделям, защото както вече казах, случайните ми покупки са доста малко. А и от няколко години имам възможност да предавам някои от тях на дъщеря ми (за късмет носим еднакъв размер). „Предай нататък“ е концепция, която много ми допада и винаги съм я прилагала. Дори в редакцията преди години (напоследък вече не го правим) редовно всяка от нас носеше дрехи, които не носи и ги подарявахме, разменяхме и така наистина освежавахме гардероба си. Но преди години наистина имах доста дрехи, които не носих. А днес гардеробът ми в 90% е в активно действие.
Успяваш ли да следваш еко линията в пазаруването?
Опитвам се. За някои неща ми е лесно, но за други не. Например обичам естествената кожа – якета, панталони, колани, обувки. Но що се отнася до материите за дрехите, се опитвам да ограничавам дрехи от 100% памук, като често купувам такива от по-скъп, но необработен памук. За съжаление ние можем да видим етикета и от какви продукти е произведена дрехата, но не можем да бъдем сигурни за условията, в които е произведена – на човешки труд и т. н. Затова все още е трудно да следвам еко концепцията. Това, което мога да правя, след като толкова харесвам естествена кожа, е да си купувам запазени дрехи втора употреба от естествена кожа. Така поне не съм един от потребителите, които “натоварва” индустрията с производството на нови такива дрехи.
Съвети за онлайн и офлайн шопинг?
Офлайн е ясно – разпродажбите са моят момент, но в този период буквално всеки ден обикалям магазините (те са два-три) и постоянно оглеждам – трябва време. Почти всички от най-любимите ми и хубави дрехи са купени в такива моменти. А онлайн винаги имам момент на премисляне – запазвам артикула в списъка ми и го оставям да престои няколко часа или един ден (рискувам да изчезне, но да – рискувам). Ако продължава да ми е интересен, купувам го. Но пак споменавам, че аз наистина знам какво харесвам и какво е за мен и нямам случайни покупки.
Откъде черпиш идеи за вдъхновение?
Много разглеждам, но не само мода и street style, а и интериор, изкуство и т. н. Модата е част от едно по-всеобхватно разбиране за изкуството и когато си с изградени естетически критерии за изкуство, за интериор, за цветове и форми, тогава и модният ти стил някак се изгражда естествено, идва си на място, влиза в елемента си, който е част от цялото – т.е. част от света на човека. И го изразява!