Васил Атанасов е коафьор до степен, в която е вече една от легендите на професията в България. Определя себе си като “модерен хипстър” днес, което е проекция на това, че е модерен човек, който не е спрял да търси и намира себе си в предизвикателствата. Едно от тях е да излезе от кожата си като стане един от героите на рекламата на Remix.
Срещаме се да ни разкаже за това преживяване и той започва без предисловие:
Всички казват: “Супер яка реклама”, а Юли Вергов даже учуден: “Е, пък ти и актьорска игра си изкарал!”. А аз му отгoворих: “Ееее, аз затова бях нает. За актьорлъка. Другите са модели!”
Но те не всички са модели…
Да, има едно момче – оперен певец, доколкото знам. Така де, бяха направили един добър кастинг. Беше много смешно, защото Жоро Манов (режисьорът), който направи рекламата с “Кламер Дизайн”, ми се обажда и аз си мисля, че ще ме кани да ходя на някакви снимки за списание или кой знае за каква медия… Ще откача! Защото съм му казал да ми се обажда само за някакви суперпродукции, не поддържам букли на красавици (смее се) – въобще да не ме търси за друго! И Жоро казва: “Пич, помагай!” И аз: “Какво да помагам?” А той: “Няма такъв пич като теб, търсим, кастинги правим, няма!” Казвам му: “Ама трябва ти някакъв такъв хипстър като мен, брадат?!” А той: “Да, ще дойда да ти обясня!” Сигурно го е страх по телефона, че ще му откажа. Намери ме в Академията, където преподавам, и идва с целия сториборд.
Подготвен!
Да, с всичко. По детайли. Кой откъде ще влезе, какво ще каже и моята роля с това от мен какво се изисква. А то е, че някой по-стар човек може да изкара от тези дрехи някакво състояние. Но най-смешното беше, че той идва и ме гледа в очите и казва: “Леле, ама ти не си остарял, бе?!” На него му трябва стар човек (смее се). Аз го успокоих: “До утре обещавам! Остарявам, няма страшно!” Защото тя вече топката тупа, тупанът бие на мегдана и те трябва да снимат и нямат персонаж. Аз от своя страна имам само един ден за снимане. И така.. той ми разказа цялата история. Аз му се хванах за куката, отиваме в Киноцентъра и тука идва другият смешен момент… Една от гримьорките е Мария Илиева. С нея работим заедно по продукции. И в един момент тя поглежда към фризьорката, която е там и е в недоумение…
И какво, пита: “Васко, ти какво правиш тук?”
Да… Дали аз идвам да фризирам главния герой в клипа. Какво става? И в един момент аз ѝ казвам: “Мария, аз съм участникът.” И тя: “Е, не! Ти ме преби!” Инструктирах я: “Сега, веднага да ме направиш не млад! Стар!” Голям смях. Много готини моменти. Супер професионално беше всичко. Само, дето на този сториборд Жорката не ми беше показал, че ще водя куче…
А, хелоу…
ХЕЛОУУУУ, добре дошъл в отбора, имаме изненада… И не какво да е куче! Афганска хрътка, вие водили ли сте?! Той, като се изправи, милият афганец, веднъж да ме помилва и беше два метра над мен (смее се). Идва малко едричък. А на всичкото отгоре, макар че е кинаджийско куче и е възпитано, и изпълнява команди, той постоянно търси собственика си… и те казват: “Екшън! Камера работи!”, аз тръгвам с него с гъзарската си стъпка нанякъде и той си решава да тръгне в другата посока, защото си търси стопанина. Най-накрая човекът разкри тайната и ми даде един плик с кашкавалчета в джоба, хаха. Ами като изскочи едно друго куче в един момент, от друга продукция, от друго снимачно студио, и Перси като тръгна, и ме вее като знаме след себе си… Така де, това са смешните моменти, но всичко беше много професионално и много изпипано. Жесток екип!
Хареса ли ти рекламата като краен продукт?
Много! Аз не съм свикнал да се гледам в реклами и да съм в актьорски роли, но рекламата е прекрасна! Заснета е толкова качествено. Тя е кино. Тя не е клипче, снимано с телефон. Тя си е един сериозен продукт. И много се радвам, че бях в този ден с този екип, защото Жоро като те покани някъде, винаги си струва. Образът ми беше много хубаво пресъздаден – така застаряващ градски хипстър, който трябваше да направи нещо щуро и диво. Яко ме бяха направили, защото като резултат ми се обадиха от една кастинг агенция.
Охо, правиш вече нова кариера!
Не съвсем, защото им отказах, но то беше много смешно. Може ли да ти се обадят на единия ден и да ти кажат, че трябва на следващия да отидеш на проба за костюм в Барселона?! Ами, не, аз не мога да тръгна утре за Барселона, защото имам някакви планове. И след това трябва да отлетиш за 4 дни до Белград, където да снимаш и… И аз, чакай, чакай, ама какво ще снимам. И те – чипс. Аз?! Чипс?! С този look?!! Чипс?! Отказах много набързо, без да знам, че главният герой в рекламата е Лео Меси…
А?! Remix печелят, Лео Меси губи!
Да, Remix печелят, Лео Меси губи! Трябваше да му ям от чипса явно като градски хипстър…
Промени ли ти се отношението към дрехите втора ръка след този клип?
Аз не възприемам Remix като втора ръка дрехи. Приемам ги като закъсняла колекция, нещо от сорта. Защото за мен second hand досега означаваше свалени от някой германец, миришещи на нафталин дрехи. Но вече, когато ми кажат second hand, веднага ми идват дрехите на Remix. И не защото съм пристрастен. А защото те са някак нови. И много ми харесва новата им идея “Продайте на Remix”. Аз ще се възползвам! Това е много яко. Защото аз не знам какво да правя. Досега изхвърлях дрехите си в IKEA – там има едни контейнери. Знаете, казано е: купиш ли си нова дреха, хвърли една стара.
Иначе ставаме всички като един Плюшкин.
Да, гръмва ти гардеробът в един момент. Този сантимент към дрехите, който ни завладява да ги трупаме и да ги пазим, е всъщност много глупав. И тази възможност с “Продайте на Remix” е чудесен начин да ме освободи от ненужните вече дрехи.
Определи визията си като “хипстърска”. Тя претърпя много и различни промени през годините. Как стигна до този си вид, в който си супер фит, и супер готин?
Знам ли? Защото съм модерен първо. Мисля, че съм модерен човек не само като визия, но и като начин на мислене, комуникация. В никакъв случай не съм някакъв сухар. И може би трендовете, които витаят в пространството в разни периоди от време, са ми правели силно впечатление. Аз бях с изрусена глава, когато малко мъже бяха с изрусени глави. Бях и с шкембе в един период. След това суетата надделя. Сложих си режим. Отидох на джим. Но никога не съм си казвал целенасочено: аз искам да изглеждам еди как си или като еди кой си. То просто идва от вътрешната ми потребност. Харесва ми човек на 50 да изглежда моделски тип.
Говорихме за теб, хайде сега да поговорим за работата ти. Какво е най-голямото предизвикателство пред теб като коафьор?
В едни по-млади години, когато не бях така организиран в акъла си като творец, стрелях в тъмното. Имах идейка, но я пресъздавах ей така, само за да я пресъздам. Когато започнах да работя за концептуални дизайнери, тогава осъзнах, че човек не може да излезе на една сцена и просто да се заяви. Един творец трябва да се себеизрази и да има концепция за нещата. Трябва да разкаже една история. Както актьора – трябва да излезе на една сцена и да разкаже една история, било то абсурдна, било то абстрактна, било то всякаква. Именно по същия начин и аз. Научих се да извеждам концептуално нещата и да разкажа една своя история с прическа. Което ми създава страшно удоволствие.
Коя глава би искал да фризираш?
А, това е много интересно… Сега някой, ако му спомена името, ще си помисли, че критикувам прическата му, може би… Бих искал да направя нещо на Тилда Суинтън. Защото тя е олицетворение на магнетична жена. Жена, която не се притеснява от годините си. Която се себеизразява по всевъзможен начин с визия. А като актриса няма какво да я коментираме. Тя е чудовищно добра! Да, Тилда. Знам, че ще ми позволи. Само да я срещна някъде (смее се).
Как ще изкараш празниците?
О! По най-прекрасния начин – с любимите ми хора, това е семейството ми, разбира се. И с кучето си!
Какво е кучето?
Китайско голо куче.
Е, бива ли коафьор с плешиво куче?
Една приятелка, когато й казах какво куче съм си взел преди 13 години, защото то, милото, е на 13 години, и тя ми каза: “Ха, разбира се, една дева няма да си вземе куче с косми!”
Какво ще пожелаеш за празниците на хората, които те гледат в рекламата на Remix?
Пожелавам им да са някак по-добри, но не само за празници. Да не са толкова изнервени, защото не ние гоним времето, времето ни гони нас. Така че, да имаме малко спирачки на тази постоянна позиция на педал. Да живеят по-спокойно и много да се усмихват. Мои приятели чужденци са забелязали, че ние не се усмихваме.
Факт…
А една усмивка прави много неща. Една усмивка отваря врати, маха граници. Животът е нещо дадено ни, подарено ни и нека да изживеем готино. Да не се взимаме много на сериозно, защото нашето дни само един Господ ги знае колко са. Аз живея по тази формула и мисля, че живея живота си добре. И достойно. Защото достойно да живееш е хубаво нещо.
Да, достойно да живееш е достойно пожелание…
Да, е достойно пожелание! И много здраве!
